Съдбата! Съществува ли? Предначертано ли е всичко? Отговаряме ли за собствените си постъпки или отдаваме всичко на съдбата?

Този, който вярва в съдбата, би трябвало да вярва и в Бог. Защото нали именно Бог решава нашата съдба. Ако е така, ако вярваш в Бог, запитвал ли се се за какво му е Него да създава хора и да им предопределя бъдещето?! Все едно да си създава малки герои, в малка „сапунка“, на която знае края, и да гледа само как героите изживяват малките си роли – съпротивляват ли се, примиряват ли се, смеят ли се, плачат ли… Този, който познава Бог, знае че това е безумие. Не Той е този, който ни създава филма, това сме ние – хората-всеки, сам за себе си.

Съдбата е просто една дума, която създава ограничение. Какво всъщност е съдбата? Пътят на един живот. НА ЕДИН ЖИВОТ! Ако има рай и ад, ако има прераждане, ако има такова нещо като неумираща душа, защо тогава се вторачваме в изживяването на настоящия живот?! Именно на този един живот?!

Да приемеме, че умира само материята, а енергията /душата/ се възражда по някакъв начин. Ако нашата същност е именно тази енергия, какво са за нея един земен живот – 50, 60, 70…100 години? Един откъс от безкрайността? Или време, в което душата да израсне, енергията да се изчисти, увеличи или там каквото се случва с нея. Тоест да научи нещо, да направи нещо, да усъвършенства себе си. ..

Хората са различни. Душите също. Всяка една от тях трябва да направи нещо различно – едната да опознае търпението, друга благородството, трета омразата или кой знае още какво. И ето тук идва идеята, че всъщност ние нямаме предначертана съдба – имаме урок за научаване. Имаме някаква цел, някаква задача. Пътищата за постигане на тази задача обаче, зависят изцяло от нас – човешките същества, от нашите действия и слабости. Или иначе казано, който и път да избириш в една дилема, в един кръстопът, той в крайна сметка трябва да те изведе до заветната цел. Пътя може да е труден или лек, с рискове или без, с чувства или безчувствен – посоките които подхващаме през нашия живот са толкова много и толкова различни, но всички основани на наши решения. Но в крайна сметка достигаме крайната точка – нашата цел. Ето така живота заприличва на лабиринт – пътища, решения, понякога едното водещо до другото, понякога внезапни, вървим, лутаме се, чудиме се…, но винаги достигаме единствения изход на лабиринта.

Ето един пример – простичък, но изпитан от всеки – въпросът „Дали това е човека, с когото да прекарам остатъка от живота си?Дали той е моята Съдба?“. Не, това не е предначертано. Това избираш ти, това лично твое решение. Предначертана е метаморфозата, която ще настъпи в теб, споделяйки живота си с избранника си. Дали метаморфозата ще е добра или лоша, дали пътя ще е лесен или труден, това няма значение – рано или късно ще осъзнаеш кармичния урок, който е трябвало да научиш…

автор: Нов свят

Всеки човек тайно се надява, че умира само материята.
Проблемът е, че още никой не се е върнал да потвърди.

Прав си ... а може би не им се връща тук...избори,данъци и т.н
За кокво му е на човек ( в кръга на майтапа ... разбира се )
Поздрави !!!

мисля, че има Съдба... Но за човека е по-добре да си мисли, че той решава, той избира - това задоволява неговото самочувствие, его... Може доста да се спори по въпроса... Великите философи не са решили еднозначно този въпрос...
Лека вечер и нощ! :)

Благодаря ти приятелю за мъдрия коментар
важното е да сме здрави и обичани ... аз ти го пожелавам от все сърце :)
Лека нощ и утре когато отвориш очи нека те очаква един прекрасен ден !

Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!

Животът ни е и нашата съдба !
Докато не го изживеем не знем каква е тя !